Седя с Боби на едно кафе и зяпам хората. До нас има чисто нова детска площадка (ВанИесаа! Върни на детето лопатката!). Той разбира се игнорира площадката, защото едно момиченце се осмели да го попита как се казва. Така я! Нахални жени – днес пита за името, на 5 ще му стане приятел във FB и ще му поства “Харесай това ако и ти мразиш грис!”
Въртя в ръце едно листче с късметче, което взех на касата …в пристъп на суеверие. Благоденствие, написано със засукан шрифт, от тия дето обикновено се ползват за покани или визитки на “Beauty Studio Penka Stil”. Мисля си колко скромно звучи думата благоденствие, някак смирено и плахо. Пише и на английски – Prosperity. Е това вече е много по-тежко! Проспериращо някак.
“ВанИеесаа! Вземи си калмари.” Стряскам се. Какви калмари, какви омари, абе аз къде съм?! Поглеждам Ваниесината майка, преливаща от просперитет, особено в областа на устните и някои други части. Ванесата тича боса, грабва калмар и започва ожесточено да руши оградката на чисто новата градинка. Преди беше една мръсна полянка, където продаваха дини, а за коледа елхи, разни благоденстващи хора..
Мирише на липи, обожавам тази миризма. Сещам се как майка ми прави чай в един стар чайник. После се сещам за една статия, че кило липов цвят струва повече от хляба и “малцинствата” във Враца нападат дърветата направо с триони. Крайно непросперитетно.

Искам огънче от Ваниесината майка, а малчо казва “Ти какво пита тази леля?”
Ами питах я за блaгоденствието и дали обича да пие липов чай с калмарите:)