В тази икономическа криза, която се шири навсякъде, трябва да се замисляме за финансови алтернативи.
Ето например аз току що бях осенена от идея за ново бизнес начинание. Предвид уменията ни с дървообработващи инструменти, мисля че без проблем ще сковем една барачка отвън, свързана със съответната отходна система.
За тоалетна иде реч – тип селска. Идеята ми хрумна докато гневно гледах поредните хо…ра, които спряха пред нас и доволно се изпикаха, на около 10м от прозорците ни. Да не ви казвам какво става на големи празници, разните там задушници и други такива.
Задушевно става. Тълпи от опечалени души се облекчават пред нас и после се усмихват на полудяващото куче. “Ау какво хубаво куче, ама защо толкова се ядосва” . И после доволно се качват на колите си, изпълнили дълга към покойните си близки.
Та затова мисля да скова една барачка. Ще седя на столче отпред и ще събирам такса. Задължително е да има редички от миниатюрни парчета тоалетна хартия, които се взимат само след платена такса! Екстра – влажна кърпичка, трябва да пестим вода. Срещу прокрадващи се незаконно пикаещи ще приложа изненадваща среща с “хубаво” куче.
Трябва да поработя върху визията “Страшната леля на тоалетната”, ще направя съответното проучване. Даже имам фаворитка, в Южния парк мисля. Почти нахлу в кабинката “Ало,ало, вие платихте ли си!”
Ало, ало да.
Мили хора, съчувствам ви. Съчувствам на всички в неуредената ни държава, когато отчаяно търсим кошче или тоалетна. Или на стреса, който изживяваме ако евентуално намерим такава. Или на себе си когато чистя околните полянки, да изчистим България за един ден
Ще повярвате ли, че едното от нещата, които най-много ме впечатлиха в Норвегия бяха хилядите тоалетни и места за отдих край пътя.
Потресаващо е какво може да ни впечатли. О българино, ало ало.
А вие платихте ли си?

Все повече се чувствам като герой на Хичкок.
Нощ, мрак, тишина. Пуша навън и няма никой, освен котака, който лови пеперуди и после звучно ги повръща.
Котешка му работа – остави тоя Kitkat, друго си е нещо да ти пърха в устата. Пие вода от капана за охлюви, не че в него има охлюви де. Това, да поясня, е една кутийка с повдигнато капаче, в която наливаш малко бира. Предполага се, че охлювите са големи пияндета, влизат вътре, напиват се и не могат да излязат.
Обаче нашите са или трезвеници, или само вдигат градуса и после “отпрашват” някъде. Или може би са с арабски произход. Нали думата алкохол произлизала от арабското ал-кохл. Иншаллах.
Охлювите нямат връзка с Хичкок, а съседа, който си е откровено луд. Денем го преследват въображаеми врагове, кара се с тях или изпада в луд смях, хвърля неща, полива ни, ако му се сторим твърде конспиративни. Общо взето като в “Красив ум”, само че без красив, и вероятно без ум.
Но към полунощ е кротък. Пуши и ме гледа. Стои на тъмно, на подпокривното си прозорче, но се вижда огънчето от цигарата. Никога не казва нищо.
И аз стоя на тъмно и пуша, или просто стоя.
И се чудя тогава, в полунощ, дали има луди и нормални, или всички сме равни.

Разхождаме се в Копривщица. Ходим по тесните улички и се любуваме на красивите къщи. Децата са омагьосани от вратите – нисички, дървени, с железни орнаменти. “Абе мамо, ти сигурна ли си, че тук не живеят хобити?!” И за всеки случай надникват през някоя дупчица.

Спираме на една чешма в центъра и докато Боби се чуди дали може едновременно да си налее вода и в ушите, и в обувките, се заслушвам в разговор зад нас и се обръщам. 10-12 годишно момче разпалено обяснява на една леля, тип Леля Ти Пенка (ау колко си порастнал) какъв ще стане.
“А пък аз ще стана пластичен хирург. Ще помагам на жените да изглеждат винаги млади”
Лелята е видимо впечатлена, а таткото гордо слага ръка на рамото му.
Огледалце, огледалце на стената, кажи ми коя е най-красива на земята.
Зависи, отговорило огледалцето. Ако пипнем малко брадичката, тук малко около очите, мда може да се получи. Следващата моля.
Усмихвам се и поглеждам синковеца, смее се. Усещам, че не споделя кариерните амбиции на момчето.
Ходи и мърмори нещо за хобити и предимствата на асфалта пред калдаръма.
Няма да остана вечно млада, ясно е..