В тази икономическа криза, която се шири навсякъде, трябва да се замисляме за финансови алтернативи.
Ето например аз току що бях осенена от идея за ново бизнес начинание. Предвид уменията ни с дървообработващи инструменти, мисля че без проблем ще сковем една барачка отвън, свързана със съответната отходна система.
За тоалетна иде реч – тип селска. Идеята ми хрумна докато гневно гледах поредните хо…ра, които спряха пред нас и доволно се изпикаха, на около 10м от прозорците ни. Да не ви казвам какво става на големи празници, разните там задушници и други такива.
Задушевно става. Тълпи от опечалени души се облекчават пред нас и после се усмихват на полудяващото куче. “Ау какво хубаво куче, ама защо толкова се ядосва” . И после доволно се качват на колите си, изпълнили дълга към покойните си близки.
Та затова мисля да скова една барачка. Ще седя на столче отпред и ще събирам такса. Задължително е да има редички от миниатюрни парчета тоалетна хартия, които се взимат само след платена такса! Екстра – влажна кърпичка, трябва да пестим вода. Срещу прокрадващи се незаконно пикаещи ще приложа изненадваща среща с “хубаво” куче.
Трябва да поработя върху визията “Страшната леля на тоалетната”, ще направя съответното проучване. Даже имам фаворитка, в Южния парк мисля. Почти нахлу в кабинката “Ало,ало, вие платихте ли си!”
Ало, ало да.
Мили хора, съчувствам ви. Съчувствам на всички в неуредената ни държава, когато отчаяно търсим кошче или тоалетна. Или на стреса, който изживяваме ако евентуално намерим такава. Или на себе си когато чистя околните полянки, да изчистим България за един ден
Ще повярвате ли, че едното от нещата, които най-много ме впечатлиха в Норвегия бяха хилядите тоалетни и места за отдих край пътя.
Потресаващо е какво може да ни впечатли. О българино, ало ало.
А вие платихте ли си?