Все повече се чувствам като герой на Хичкок.
Нощ, мрак, тишина. Пуша навън и няма никой, освен котака, който лови пеперуди и после звучно ги повръща.
Котешка му работа – остави тоя Kitkat, друго си е нещо да ти пърха в устата. Пие вода от капана за охлюви, не че в него има охлюви де. Това, да поясня, е една кутийка с повдигнато капаче, в която наливаш малко бира. Предполага се, че охлювите са големи пияндета, влизат вътре, напиват се и не могат да излязат.
Обаче нашите са или трезвеници, или само вдигат градуса и после “отпрашват” някъде. Или може би са с арабски произход. Нали думата алкохол произлизала от арабското ал-кохл. Иншаллах.
Охлювите нямат връзка с Хичкок, а съседа, който си е откровено луд. Денем го преследват въображаеми врагове, кара се с тях или изпада в луд смях, хвърля неща, полива ни, ако му се сторим твърде конспиративни. Общо взето като в “Красив ум”, само че без красив, и вероятно без ум.
Но към полунощ е кротък. Пуши и ме гледа. Стои на тъмно, на подпокривното си прозорче, но се вижда огънчето от цигарата. Никога не казва нищо.
И аз стоя на тъмно и пуша, или просто стоя.
И се чудя тогава, в полунощ, дали има луди и нормални, или всички сме равни.