Пия джин с тоник и гледам морето.
Звучащата Макарена от следобедната аеробика малко ми разваля удоволствието, но все пак трябва да мислим и за фигурите на руските туристки. Леко стягане на мускулите преди вечеря, трябват им. Няма по-страшно от руска мамаша на море, устремена към храна. Посмей да застанеш на пътя и.

Горещо е. Дълъг и интересен ден. За малко да пребия един моторист. Обичайното страшно задръстване, причинено от поредния гъзар направил верижна катастрофа. В тоя момент реших да сляза да снимам отлитащите кажгоде, не ми хрумна да гледам в дясно. Извиних се учтиво, но Отнесох една цветиста, не от моториста, а от гаджето му. Ходи ги гони и обяснявай, че не се изпреварва от дясно през тревата. Нищо де, никой не пострада, а птиците отлетяха на юг.

Созопол, хубав град. Влачим оня дето му забравихме сандалите. Най-после сядаме в едно кръчме на скалите и се радваме на гледката. Изгониха ни. Всичко е запазено за руски групи. В мен напира желание да цитирам гаджето на моториста.
Е накрая всички са нахранени и обути, всяка прилига с Исус е случайна. Тръгваме и объркваме посоката. Някак беше по-лесно преди, когато нямахме gps-и, компаси и просто карахме.
Е стига толко пътеписи, джина ми свърши. Време е да се потопя в благата на Св. All Inclusive и да упражня руски мотористки жаргон.
Пожелайте ми късмет