Седя си на плажа и ровя с едно гребло. Търся си мидички, но основно намирам фасове, които усърдно събирам в чашка, нищо, че не са мои. Винаги се прибираме с една торба “скъпоценни”, вмирисани миди, но тоя път май ще ми се размине. До мен сядя млада двойка – тя издържана изцяло в розово, а той само по бански и телефон. Сядат толкова близо, че мога да усетя напрежението помежду им и без да ги поглеждам.
Момичето дръпва досаден 10 минутен монолог на тема “не, не съм ти взела кърпа, а ти защо не си взе нищо и няма да ти прибера нещата в мойта чанта..” Тук не издържам и поглеждам към скъпоценната чанта – розова с котенце. Момчето мълчи и копае дупка в пясъка. Накрая примирено сяда в нея, стиснал в ръка нерозовия си телефон, очаяно загледан в хоризонта.
Момичето най-после е свършило с монолога и подреждането на личните вещи във великата чанта – едни гащи и очила. Неразделяемата кърпата е изпъната и няма нито една песъчинка по нея. В тоя момент спира и тотално променя политическата си ориентация:) Започва да го моли да прибере “нещата” му в розовата чанта. Усърдно го тегли към водата, а той се окопава като рак видял моите деца на плажа. Не тоя плаж, тука и раци няма, освен ако не са отчаяни пушачи в търсене на фасове. Аз вече се хиля и гася поредния фас – в моята си чашка, да не си помислите, че стимулирам пушенето сред въображаемите раци.
Плуват, целуват се, много са мили, говорят си кой щял да ходи на дискотека и обсъждат тревожната новина, че щяла да пее Алисия вместо незнамкояси Куколисия. После му звънва телефона, викат го на работа и се връщаме на монолога от първо действие. Рие виновно с крак в пясъка, ама няма мидички и нещата бързо са събрани в розовата чанта, защото “няма да седя тук без теб” нищо че не му дава един гъз място на кърпата.
Тръгват си, недоволни. Сигурно защото щяла да пее Алисия. Знам ли, имаше някакво напрежение. Защо не им дадох греблото – розово е, можеше да изкопаят дупката заедно и да седнат в нея, а не да се карат за кърпата.
Гледам си морето и си мисля, тия момичета, като вълните са – непостоянни. Блъскат те, дърпат те, изкопаеш си дупка, а те я развалят, идват и си отиват.
И носят розови чанти:)