Има един разказ на Шекли, казва се “Фантом 5″. Много забавен и един от любимите ми, макар че те всичките са.
Та там се разказва за една идеална планета, с единствения недостатък – там оживяват детските страхове. Вампири, демони, чудовището на стола и който каквито страхове си има. Най-страшното чудовище се казва Мърморко. Непобедим. Няма вълшебни думички и водно пистолетче не помага.
” Грегър си спомни всичките среднощни кошмари, които знаеше. Трябва да е правел нещо като дете, за да неутрализира силата на неизвестното.
И тогава, почти в последния момент, той си спомни..
Нищо не може да замени одеялото, метнато върху главата, като защита”

Аз си имам едно зелено на дивана. От 3 дни периодично се крия под него. Обаче тая сутрин го сгънах. Не го прибрах, но го сгънах.
За тези които знаят кой е моя Мърморко – не ми звънете утешително, не ме разпитвайте, не искам розови хапченца и не, не искам пащърнак. Едва ли помага против Мърморковци.
Ако трябва още едно ще извадя и той все някога ще си отиде. Ако трябва и до Фантом 6 ще отида.
Имам си одеалце и даже днес го сгънах. Пък утре може и да го прибера.