Както много пъти съм казвала, аз съм голяма фенка на Пипи Дългото Чорапче. Прочела съм какви ли не сериозни, дебели книги, но за мое голямо съжаление не достигнах никакви интелектуални висоти, не умея да цитирам сериозни мисли за живота, вселената, нито пък да си служа със символиката на от малкия принц, любим на цяло поколение бъдещи манекенки. И общо взето май ерудицията ми се измерва със скромните познания, че Ортега и Гасет не са двама.
За сметка на това в някакви сериозни моменти в главата ми напират всевъзможни, инфантилни щуротии, като например истории на Пипи.
Като историята с птичите гнезда – http://chitanka.info/text/3162/5#textstart

Тази история така се заби в съзнанието ми, че през целия си съзнателен живот, аз отказвам да хапна ястието наречено птичи гнезда. Всеки път, когато се спомене в мое присъствие, аз си се представям с клепнали уши, как стоя над чиния с въпросните гнезда, а на заден фон се менят сезоните, в някакъв тime-lapse. Минава лятото, падат листата, деца правят снежни човеци, а аз ровичкам в чинията. Смалявам се и вилицата пада от немощните ми ръце, а навън идва пролетта, птиче каца в чинията да снесе яйце и котарака смело му се метва и ми оставя някоя перушинка от благодарност.
Стигнахме до там, че се превърна в семейна шега – ” Какво ще ядем? Птичи гнезда”.
Каквото и да си говорим и колкото и да се правим на интелигентни, колкото и да спорим за философия, религия, любов, марулята плаче ли като я режат, как да запазим девствената природа, литературните качества на съвременния български хип-хоп, за и против пушенето на вълка от Ну Погоди, в края на деня всичко опира до “Ко ша ядем?”
Наскоро мои приятели проведоха ожесточен спор за проблемите във връзката си, който приключи с размяната на остри реплики “Как пък един път не ме посрещна с една салата” и контра-репликата “Ха, салата ша ти правя, ти какво правиш за мен?”
О, бедни ми Йорик! Да бе ял салата нямаше така да кокалясаш!
Колко дървета са станали на хартия, изписана с томове за любовта и човешкото щастие, а ключът към всичко бил в салатата.
И реших! Не трябва да робувам на лоши спомени от детството. Трябва да съм гъвкава. Нима животът не е един непрестанен компромис? Трябва ли да очакваме винаги да сме щастливи, над чиния със сочна свинска пържола и чаша тежко червено вино?
И затова днес на въпроса ” Ко ша ядем?” отговорих с “Птичи гнезда”, с което предизвиках небивало учудване. Ето след 20 години смела отбрана, най-после крепостта падна и бе извоювана една малка победа за човечеството.
Или както казва Пипи:
“Първо, в нея може да се слагат сладкиши. И тогава ще стане чудесна Кутия Със Сладкиши. Второ, в нея може да не се слагат сладкиши. Тогава пък ще стане Кутия Без Сладкиши. Вярно, няма да е толкова чудесна, но все ще върши работа.”
Та мисля си дали и с живота е така. Може да е по-малко сладък с птичи гнезда, но все пак е живот:)