Не обичам нова година, не я обичам и това си е. Още от дете когато идваше дядо Мраз и нямаше коледа. Тогавашните дядо Мразовци бяха много съмнителни, имаха поразителна прилика с да кажем чичо Стоян от работата на мама, според зависи в чия работа си строен за стихотворение. И вкъщи не обичах. Правех план скица на апартамента, но все не откривах подаръка, който всъщност изобщо не ми харесваше. Някакви грозни кукли, изрично казах Федербал. Мразя кукли, бррр.

А бомбите, о бомбите. Незабравими са пазарджишките бомби. Една година счупиха стъклата на остъклената ни тераса (на 4 етаж). Какъв живот е това без остъклена тераса, ами някак мирогледа ти се пречупва, стандарта ти пада, а и къде ще пържим картофи и кюфтета?!
Но бомбите, какви бомби. Ако на Нова Година в 12 трябваше да притичаш от един блок до друг, то ти си наполовина готов за сапьор. Помня как веднъж се опитвах да отичам до нас и при поредната бомба, взривена почти до мен, уплашена се шмугнах в един вход. Озъртам се там в тъмното, а на стената изправен ковчег. Мили детски спомени.:-)

После се заредиха едни Нови години под мотото да натъпчем 100 пияни младежи в 2 стаи. Плюс бабата на Крум, плюс котката на Крум, под фикуса на Крум (знам че е каучуково дърво, но фикус е по-благозвучно).
Нашенски вариант на Робърт Бърнсовото:
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж..

Само че за фикус. Например:
Ако те награби някой
Под фикуса веднъж,
Туй съвсем не значи,
Че е твоят мъж.

Тези нелоши години се изтърколиха бързо и се появиха малки фикусчета и новите години станаха трудни, заради извозването на въпросните фикусни плодове. Хората станаха по-богати и започнаха да си купуват по-големи бомби. И въпреки сапьорския си опит от детството все пак страдах за взривеното градинско джудже и “ало, кучето живо ли е?!”
Скучни са новите години. Едно безкрайно ядене и после звънене в 12. Ако цяла година не сме успели да покажем на някой колко е важен за нас, то нима едно Чнг ще го промени? И трябва ли да стоим забили нос в телефоните вместо да се любуваме на зарята от остъклените си тераси, които сега се наричат усвоена кухня? Или да целунем този до нас, нищо че е прекалил с ръженото уиски и макар да няма фикуси, защото сега се гледат бенджамини и драцени.
То нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?