В някои дни си много продуктивен и ентусиазиран. Други избутваш с неособено желание. А има и едни специални дни.
Събуждаш се със силен пристъп на нищоправене. Първият ясен симптом е желание да станеш някак двуизмерен и да се слееш с леглото. Едновременно с това стискаш силно очи и отказваш да се събудиш и да излезеш от страната на сънищата. Връхлита те пристъп на паника как ще се пребориш с това смущавашо заболяване.
Не се страхувайте, отдайте му се. Това е като със водата, трябва да се научите да се отпускате, за да останете на повърхността. Рабира се, някой хора веднага ще кажат “аз така и не се научих да плувам / винаги потъвам”. Нищо, важното е да се опитва. Нищоправенето е състояние на духа, а не конкретно моментно действие. Нищоправенето помага да правите нещата и без да сте там духом.

Наскоро една позната сподели как нейната мечта от малка била да не прави нищо. Ама съвсем нищо. И наистина го е постигнала.
Възхищавам се на хора, които от малки знаят какъв е техния път в живота. Веднага се сещам за приказката за човечето от нищо. Как се засилило към стената от нищо, но паднало от другата страна, защото стената била от нищо и то не си ударило главата. Ето още един плюс на нищоправенето, не ви боли глава от много грижи.

Има различни форми на нищоправене. Може да нищоправите сам със себе си. Скучно малко, но носи някакъв уют.
Може да нищоправите с приятели. Това е да обедините личните си нищоправения в едно общо. Гледате се и си говорите глупости или просто се гледате и сте щастливи. Без претенции, без очаквания.
Много е важно с кого нищоправиш. Трябва да е някой близък човек, готов да тръгне по път от нищо. Да е щастлив, да не те пита “скучно ли ти е, а сега какво ще правим, как си, за какво си мислиш?”

В това всичко, което изписах, разбира се няма никакъв смисъл.
Може би защото е петък. Може би ми се плува.
Или просто ми се нищоправи.