Обичам да гледам на нещата от комичната им страна. В някой дни е лесно и естествено, а понякога трябва доста да се напънеш. Например чакаш на опашката в магазин. Изнервен си от безбройните телефонни разговори от рода на:
- Къде си?
- В една пробна!
- Да ама на кой етаж?
- Не знам! Да изтичам по гащи да видя?!
… И там на касата, след “добре! Ще ти купя бонбони. И геврек. И пингвинчето!”
абсолютно задължително е пингвинчето да няма баркод.
И жълтото, и синьото. Абе въобще какви са тия шарени пингвини! Я си яж геврека, с бонбони. Комично отвсякъде:)
Всички са налице след
-Аз съм пред тоалетната и ти определено не си там, освен ако не си мургава леля с парцал и поглед “баш кат измия ша ви са припика”!
Семки, бонбонки, гевреци, водни пистолети, абе къде ни е колата?! На зелено ли паркирахме или на дедагознам какво?
Един час отчаяно препускане “искам сандвич, на мен ми се спи, казвам ти не е на това ниво, на това е!”
Някои дни са скучни, а други много забавни:)
Пия джин с тоник и гледам небето, а Тони лови пеперуди.
И няма никакви пингвини